НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
45
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия
бодър
стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина.
Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда. Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели. Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината.
Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия
бодър
стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина.
Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе...Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни. Не омръзва тая песен, но изпълва сърцето с мир и тиха, успивна радост.Неволно душата се пълни с благослов. Неволно възторгът от тая чиста красота прелива в молитва. О.Ти, свята сила, създателка на всичко хубаво и прекрасно, бъди благословена! Ти чудно движиш всички светове, в непостижима хармония ред.
към текста >>
От
бодрите
дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила.
Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни.
От
бодрите
дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила.
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме.
към текста >>
Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза,
бодра
- леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни.
Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце.
Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза,
бодра
- леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни.
Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме. Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга. И Той се залови с нас.
към текста >>
Бодро
поемаме път.
Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички хляб и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел. Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит. Събираме се вече на поляната, стегнати за път. Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”.
Бодро
поемаме път.
Някой стои на речния бряг и ни брои: 50-52-60-70, 80-85-87-90-100, 150-200-209...Спираме се на голямата поляна срещу бивака. Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други. Тук пък си правиме гимнастиката. Студено. Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени. Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни.
към текста >>
Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.
Бодри
, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината.
Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други. Тук пък си правиме гимнастиката. Студено. Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени. Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни. Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли.
Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.
Бодри
, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината.
Изгревът - Том 262.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
към текста >>
2.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Из под натежалите от сняг храсти наднича
бодрото
личице на кукуряка морав и минзухар - това е първото знаме на пролетта.Грее топло слънце и прижуря лицето.
Че някой Стоянчо, горещ поклонник на планината поискал да я посети, но уви! Липсват му обувки. Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да се изканва, нахлузил ги на мотовилите си, позавързал ги с канап да не останат из дълбокия сняг и - хайде на планината. Това се казва любител на природата! По-нататък някой учен начертал зодиакалните знаци, друг -триъгълник и в него преплел две букви - всичко туй поставено върху възходяща спирала.
Из под натежалите от сняг храсти наднича
бодрото
личице на кукуряка морав и минзухар - това е първото знаме на пролетта.Грее топло слънце и прижуря лицето.
Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре. И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат бодрост в жилите ни.Бивака. Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода.
към текста >>
И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат
бодрост
в жилите ни.Бивака.
Това се казва любител на природата! По-нататък някой учен начертал зодиакалните знаци, друг -триъгълник и в него преплел две букви - всичко туй поставено върху възходяща спирала. Из под натежалите от сняг храсти наднича бодрото личице на кукуряка морав и минзухар - това е първото знаме на пролетта.Грее топло слънце и прижуря лицето. Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре.
И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат
бодрост
в жилите ни.Бивака.
Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма.
към текста >>
Тя тече обилно и огласява долчинката с
бодър
глас.
Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг.
Тя тече обилно и огласява долчинката с
бодър
глас.
Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата! Каква е тази грамадна каменна ограда около нашето огнище. Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра? О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо.
към текста >>
3.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Далече ехтят
бодрите
ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор.
Далече ехтят
бодрите
ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух.
към текста >>
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с
бодра
песен.
С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с
бодра
песен.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
към текста >>
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа!
към текста >>
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели.
към текста >>
Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй
бодри
и весели.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии.
Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй
бодри
и весели.
Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц. Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори.
към текста >>
Така сме
бодри
, че да кажеха: - Пеша за София!
Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници.
Така сме
бодри
, че да кажеха: - Пеша за София!
, готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест.
към текста >>
4.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Далече ехтят
бодрите
ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор.
Далече ехтят
бодрите
ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух.
към текста >>
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с
бодра
песен.
С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с
бодра
песен.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
към текста >>
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа!
към текста >>
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели.
към текста >>
Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй
бодри
и весели.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии.
Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй
бодри
и весели.
Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц. Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори.
към текста >>
Така сме
бодри
, че да кажеха: - Пеша за София!
Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници.
Така сме
бодри
, че да кажеха: - Пеша за София!
, готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест.
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак. ... Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
към текста >>
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак. ... Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”.
към текста >>
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.
... Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки.
към текста >>
Далече ехтят
бодрите
ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор.
Далече ехтят
бодрите
ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух.
към текста >>
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с
бодра
песен.
С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с
бодра
песен.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
към текста >>
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато
бодър
глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и
бодри
нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа!
към текста >>
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен”
бодро
ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели.
към текста >>
Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй
бодри
и весели.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии.
Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй
бодри
и весели.
Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц. Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори.
към текста >>
Така сме
бодри
, че да кажеха: - Пеша за София!
Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници.
Така сме
бодри
, че да кажеха: - Пеша за София!
, готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест.
към текста >>
6.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Грабвам дебелия му балтон и той развеселен закрачва по-
бодро
.
Минавам моста към монастиря. Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака.По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда. Леските са подули клончета... Земята още е покрита с дълбок сняг. Настигам стар брат, който охка от умора.
Грабвам дебелия му балтон и той развеселен закрачва по-
бодро
.
Пътят се разкалял, че глибаме из бърлоги. Слънцето продължава да разтапя нови снегове, които покриват пътя с блато. Топло. Излишни са палта и фланели, и калпаци. Ще ти се да литнеш. Из под коренищата на габера млад здравец, току що надникнал.У „нас” вече дими.
към текста >>
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми
бодър
вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун! ” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”.
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми
бодър
вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.36.
към текста >>
7.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Някакъв народен мотив, но тъй живостен и
бодър
, че прави сърцето да бие в чудна сладост.
Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят. От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци.
Някакъв народен мотив, но тъй живостен и
бодър
, че прави сърцето да бие в чудна сладост.
Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето. Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.”Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи.
към текста >>
Бодро
слизаме в песни и невинни закачки.В София действително е кално.
Децата припкат, стари се надпреварят, младежи хвърчат и пеят.Почиваме на припек и пеем ли, пеем.Над София подобно огромна поливачка се спуснал облак във вид на водна струя. Цялото Софийско поле е побеляло от поливане. Благовещенско поливане. От към нас е чисто. Дори топло е.
Бодро
слизаме в песни и невинни закачки.В София действително е кално.
Небесните тулумби хубаво са си свършили работата. Срещаме млади девойки с измокрени нови премени, цапат из калта, бързат да се върнат в къщи.На Изгрев ни раздават чай. Броим се - осемдесет души. С колко бодрост се връщаме! Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир.
към текста >>
С колко
бодрост
се връщаме!
Дори топло е. Бодро слизаме в песни и невинни закачки.В София действително е кално. Небесните тулумби хубаво са си свършили работата. Срещаме млади девойки с измокрени нови премени, цапат из калта, бързат да се върнат в къщи.На Изгрев ни раздават чай. Броим се - осемдесет души.
С колко
бодрост
се връщаме!
Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир. От моята кашлица - нито следа.В пансиона ме посрещат с любопитство и възхищение. Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват на кино.Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в обятията на Морфея. С гърди пълни с блаженство, с ръка едва движеща се по редовете, записвам щастието и радостта на този ден. Морна, като пребито куче, лягам и заспивам дълбок сън.
към текста >>
8.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и
бодър
ритъм, който ги изпълва.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и
бодър
ритъм, който ги изпълва.
Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело.
към текста >>
Във всички тях се чувства
бодрата
стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел.
Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни.
Във всички тях се чувства
бодрата
стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел.
Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката.
към текста >>
Това простичко упражнение има
бодрия
ритъм на младенческия живот.
Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение.
Това простичко упражнение има
бодрия
ритъм на младенческия живот.
Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде.
към текста >>
Темпът е жив,
ободряващ
.
Учителя даде първото упражнение:Сила жива, сила жива. Кажи ми, кажи ми де вода извира.То има ритъма, чистотата, простотата и красотата на планински поток, който скача по камъчетата надолу. Идеята е изразена приблизително. Природата е жива. Това е мажорен мотив.
Темпът е жив,
ободряващ
.
Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила. Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив.
към текста >>
После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди,
бодър
ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия.
После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди,
бодър
ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие.
към текста >>
В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят
бодрост
, здраве и Радост в душата.
Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата.
В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят
бодрост
, здраве и Радост в душата.
Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер.Окултните упражнения са за тониране на организма.
към текста >>
Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем на силите в целия организъм и
бодрост
на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
Обновяват го и го укрепяват. Създават един подем в него.Движенията в Паневритмията се сменят, както мелодията и ритъмът. В тях вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. Между силите на човека и силите на Живата Природа става правилна, хармонична обмяна. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно.Има упражнения, които въздействат върху ума,има упражнения, които въздействат върху чувствата, други пък регулират теченията на силите във физическото тяло.
Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем на силите в целия организъм и
бодрост
на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека.
към текста >>
Паневритмията
ободрява
, освежава, укрепва нервната система.
В тях вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. Между силите на човека и силите на Живата Природа става правилна, хармонична обмяна. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно.Има упражнения, които въздействат върху ума,има упражнения, които въздействат върху чувствата, други пък регулират теченията на силите във физическото тяло. Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем на силите в целия организъм и бодрост на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното изпълнение малко ползва.
Паневритмията
ободрява
, освежава, укрепва нервната система.
Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат.
към текста >>
НАГОРЕ